Защо се усмихвам

Толкова крехко момиче
а толкова голяма празнина когато те няма
не зная дали те обичам
но знам, че без тебе живял съм в измама.

Изниква в мен спомена за твоите нежни красиви очи
и не изчезва дори аз да го искам.
Дано ти сама разбереш защо глупакът пред тебе мълчи
без причина защо се усмихва.

Морско синьо

На брега на морето
роди се мечта.
Разцъфна като цвете
вкусило пролетта.

В песента на вълните
превърна се в светлина.
Необятна, безгранична,
родена от вечността.

В своята нежна небрежност
остана сама.
Не се сля със вълните,
не потъна в мъгла.

Със непремислена гордост
посрещна студа.
Както цвете пониква
така умира мечта.