...и сълзите си вече не спирам,
неразбран съм, такъв ще остана.
Щом погледна те пак и разбирам,
че и ти била си измама.
Мразя - обичам - не преценям - мечтая,
горещи сълзи по лицето се стичат.
Как да те разбера отново не зная,
щом очите ти истината отричат.
Оставяш ме сам пред вратата.
Сам във свят, в който тебе те няма.
Оставяш ме сам с тишината,
оставяш ме силно да страдам.
Без дъхът ти се срахувам че мръзна,
без ръцете ти топли боли.
Без да искаш от съня ме изтръгна,
но пък знаеш че всичко уби.
