Изгарящи облаци очертават в небето безкрая.
Нескончаема мъка по един безвъзвратно отминал живот.
Сам съм пак и така ще посрещна и края -
сухо старо дърво със изгнило сърце вместо плод.
В светлината на залеза всичко изглежда така променено -
странни сенки ме връщат във дни, избледнели от прах.
Моето глупаво щастие ме гледа наивно, смутено.
Свойта детска усмивка на всеки дарява без страх.
Огледало студено - безкомпромисен враг на лъжите,
със очи, по-големи от спомена, носещ ми сън.
И лице във лице пак заставам със края на дните.
Не очаквам победа - нощта вече ражда се вън.
Бледен, тук ще заспя - замаскиран със тонове грим.
Ще сънувам - отхвърлен от всички във мрака.
Ще изгледам живота си - най-зле заснетия филм,
и ще се старая възможно най-малко да плача.