Пораснало дете

Падащи искри

изплитат в небето нощта.

Уплашени очи

детински прегръщат страха.

Бляскави мечти

обличат в пайети прахта.

Странни пориви

насищат със огън кръвта.

Глупави стени

със мъка и жажда строим.

Грешки от сълзи

целенасочено тихо градим.

Светли ангели

с черни одежди красим.

Тъжни и глупави

по-добре да мълчим.

Детето пораства голямо -

усеща и чуждия дъх.

Отваря сърцето, но само

да стигне поредния връх.

Във другите вижда надежда

и граби от нея без страх.

За всекиго място отрежда -

рисува света в кал и прах.