Тя

Тя няма да заспи дори и уморена.

До сутринта тя будна ще стои.

Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена.

Ще срещне слънцето с отворени очи.

Ще страда с нея цялата вселена,

със нея ще крещи без глас нощта.

Защото даже и в страха си тя е откровена,

защото е красива и в скръбта.

Безсилен съм да спра дъждът от мъка,

който ще се излее тази нощ над нея.

Но въпреки това не ще отстъпя.

Надеждата си с нейната ще слея.