Memento Mori

Моята снимка
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, няма птици дори да рисуват във полет цветя. Но две жадни очи все ще гледат нагоре в небето със едничката вяра - да зърнат в безкрая дъга.

октомври 02, 2010

След теб

Събудих се от нежната прегръдка -
до мен бе легнал спомена за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.

Не искам и не мога да го гоня,
красиво беше, можеше да продължи.
Ще продължавам всяка вечер да се моля
за теб, за твойте хубави мечти.

И някой ден неволно щом те срещна
ще се усмихна и ще ти благодаря,
че имах толкова любов насреща,
че имах най-страхотната жена.