до мен бе легнал спомена за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня,
красиво беше, можеше да продължи.
Ще продължавам всяка вечер да се моля
за теб, за твойте хубави мечти.
И някой ден неволно щом те срещна
ще се усмихна и ще ти благодаря,
че имах толкова любов насреща,
че имах най-страхотната жена.
10 коментара:
Радвам се, че не съм спряла да следя блога ти, ето че най-неочаквано ти се появи отново след толкова време мълчание :) Много красиво, като повечето стихове тук. Не обичам да предполагам, за това ще питам:
Ти ли си автора?
:)
Сега се усетих, че съм коментирал от другия си профил, дано не съм объркал никой :)
не си :) няма проблем!
Е, аз така или иначе нямам много фенове, които да се объркат :D
:) Ами сори, имаш мен! Честно казано дори не съм и подозирала, че ще имам отговор.
Думи с теб.
На година един стих... :)
Всъщност имам една малка тайна - аз съм дух, който се връща от отвъдното веднъж в годината, пуска два поста и пак си заминава!
:) хубаво е че си дух, жалко че си заминаваш ;)
Имам да пускам още един пост за тая година :D
Публикуване на коментар