Да станеш рано, за да видиш всичко тъмно,
да поизчакаш да се осветли.
Да разбереш и да приемеш най-безмълвно,
че и обиден пак не можеш да сгрешиш.
Да срутиш нещо ценно е безценно,
да си признаеш, че се провали.
Да осъзнаеш колко неизменно
е да събориш, за да съградиш.
Да стъпиш в бездната не винаги изглежда нещо лесно.
Да стигнеш до ръба, да полетиш.
Да се обърнеш чак когато истински е късно.
Да се огледаш, да се примириш...
4 коментара:
Я виж ти, сякаш нещо като пролет е настъпила тук в блога ти ;) Привет!
"Да се огледаш, да се примириш..."
Ти можеш ли да се примириш?
Мога да опитам някой ден :)
Можеш :) всички можем.
Но трябва ли?
И защо?
Казах го по-скоро иронично... Като му дойде времето да се примирявам с разни неща, едва ли ще го описвам в стихове...
Публикуване на коментар