Пак обърнат към себе си моля се, страдам и викам.
А наоколо най-споделената с теб тишина.
Но не бих и поискал да вярваш, да бдиш, да обичаш.
Най-уютно се чувствам обиден, заклет в самота.
А зад тези очи, във които погрешно се вглеждаш
няма толкова много прикрити и гневни неща.
Има някакви бледи наченки на слаба надежда
и илюзии, бродещи сляпо към свят от цветя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар