Като пролетен дъжд

Не бих те погледнал дори и веднъж.
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.

Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех.
Ако знаех да пазя сърцето си.

Бих избягал далече, далече от теб.
Ала как,
като ти си навсякъде.

Бих желал да си по-студена от лед.
Но не си!
Ти ме топлиш с очите си.