На брега на морето
роди се мечта.
Разцъфна като цвете
вкусило пролетта.
В песента на вълните
превърна се в светлина.
Необятна, безгранична,
родена от вечността.
В своята нежна небрежност
остана сама.
Не се сля със вълните,
не потъна в мъгла.
Със непремислена гордост
посрещна студа.
Както цвете пониква
така умира мечта.
