Memento Mori

Моята снимка
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, няма птици дори да рисуват във полет цветя. Но две жадни очи все ще гледат нагоре в небето със едничката вяра - да зърнат в безкрая дъга.

август 14, 2007

Като пролетен дъжд


Не бих те погледнал дори и веднъж.
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
-
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех.
Ако знаех да пазя сърцето си.
-
Бих избягал далече, далече от теб.
Ала как,
като ти си навсякъде.
-
Бих желал да си по-студена от лед.
Но не си!
Ти ме топлиш с очите си.

Няма коментари: