Сам пред вратата

...и сълзите си вече не спирам,

неразбран съм, такъв ще остана.

Щом погледна те пак и разбирам,

че и ти била си измама.

Мразя - обичам - не преценям - мечтая,

горещи сълзи по лицето се стичат.

Как да те разбера отново не зная,

щом очите ти истината отричат.

Оставяш ме сам пред вратата.

Сам във свят, в който тебе те няма.

Оставяш ме сам с тишината,

оставяш ме силно да страдам.

Без дъхът ти се срахувам че мръзна,

без ръцете ти топли боли.

Без да искаш от съня ме изтръгна,

но пък знаеш че всичко уби.